Управлението на голям инфраструктурен проект е равно на управлението на малка държава

1 Февр. 2011

Интервю на доц. д-р инж. Николай Михайлов за в. Национална бизнес пощав броя от 13.02.2011 г.

Доц. д-р инж. Николай Михайлов е роден на 3 ноември 1955 г. в с. Мъдрец. На пет годинки заявява, че ще строи пътища, впечатлен от строителството на път през селото, по който минава с велосипед на три колела на път за дома на баба си. Завършва строителен техникум в Стара Загора, ВИАС (днес УАСГ) със специалност “Пътно строителство”. Специализира “Проектиране и строителство на летища и автомагистрали”. Женен, с трима сина и една дъщеря. - Инж. Михайлов, неотдавна получихте наградата на фондация “Атанас Буров” за корпоративно управление, честито! - Това е награда, която искрено ме развълнува, наистина се чувствам удовлетворен от факта, че усилията ми, приносът ми към изграждането на българската индустрия, са оценени точно чрез нея. Буров е един от най-уважаваните от мен български икономически гении Вечерта преди церемонията разгърнах отново книга с негови размисли и попаднах на изключително важна мисъл, изречена на среща на интелектуалци и политици по онова време: “Гордея се, че в България с български капитали, с български инженери, с български работници, ние построихме жп линии, пътища, пристанища, създадохме материалната култура на България”. Бях забравил тези думи и те ме поразиха. Всъщност съм се придържал към тях през всичките тези години, просто бих добавил - построихме магистрали, строим съвременна инфраструктура на всички нива... И това е наистина материалната култура на страната, а и не само материалната. Когато имаш българска фирма, български капитали, български специалисти и български работници, създаващи български пътища, всичко остава в страната Магистралите ще ги има и ако ги строят гръцки, германски или каквито и да е други фирми, но тогава подготвените специалисти няма да са българи и няма да остават в България, развиваната култура ще е културата на някоя друга страна. Излиза, че това е бил и моят принцип, следвал съм го, а дори не съм знаел, че някой го е формулирал още преди век. Сходството е и още по-голямо, защото първата работа на Буров е като ръководител на строителството на участъка от жп линията София-Кюстендил. Тръгнал е към голямата си кариера от позицията на инфраструктурен мениджър както бихме казали днес. Твърдя, че и сега управлението на един голям инфраструктурен проект на практика е равно на управлението на една малка държава - с инвестициите, анализите, управление на хора от всички съсловия, научна и развойна дейност, охрана и полиция... Дадох си сметка, че съм постъпил правилно, когато преди време ми предложиха невероятни пари - за такива суми още не се чуваше в България, да продам PSI, а аз отказах. Колегата си продаде неговата част, аз запазих моята с убеждението, че парите на куп не са капитал За мен парите никога не са били цел извън осигуряването на един нормален живот. Нямам скъпи хобита, яхти и хеликоптери, живея като всеки нормален човек. На парите съм гледал като възможност за инвестиция в развитието на самата корпорация, инвестиция в капитализацията й. По този начин се чувствам добре, в хармония с разбиранията и инстинкта си. Нямам вкус към показност и винаги отделям личния си живот от бизнеса. За мен като човек е достатъчно, че с радост се прибирам вкъщи, бързам да го направя вечер, чувствам се щастлив и следователно имам най-важното. - Не е тайна липсата на кадри у нас в сферата на средния и висшия мениджмънт. Вие как успявате да създадете добър екип? - Да, добрите кадри в сферата на мениджмънта и управлението изобщо, са дефицитни. Това се дължи на простия факт, че след промяната през 90-те години на миналия век ние нямахме подготвени за реален бизнес и икономика хора. Завършващите през последните 20 години пък нямаха кой знае каква възможност да се учат от някого. Колко са фирмите у нас, работещи със съвременни механизми, с големи капитали, по сериозни проекти? В България има много голям бизнес, но той е структуриран на принципа на големия едноличен търговец А това веднага и задължително го ограничава до капацитета на отделния човек. Ние избрахме друг модел, който изисква добри кадри. През всички години от съществуването на фирмата, аз съм назначавал поне 8-10 души годишно - млади специалисти без никакъв опит. Сега току-що назначих 22-ма направо от студентската скамейка да работят заедно със специалистите на фирмата по магистрала “Тракия”. Ясно е, че в началото те няма да са особено полезни, но само след 2 години тези млади хора ще са изключителните специалисти, които ще тръгнат да правят следващата стъпка на корпорацията ни напред. Ще са следващите... Буровци. Може работните им заплати от примерно 200-300 000 лв. годишно да се струват на някого излишно разточителство, но всъщност това е инвестицията ни в бъдещето на дружеството и на страната. Аз преподавам на студенти в УАСГ в София и виждам, че имаме изключителни млади хора. Те трябва да строят и да създават както в бизнеса, така и в политиката. Няма какво да се лъжем, ние нашата държава сме си я построили такава, каквато сме могли, те трябва да построят своята Убеден съм, че тяхната ще е по-добра, по-умна и по-цивилизована. 25-30-годишните трябва да влязат на ключови позиции, а не старите поколения да се опитват да държат всичко в ръцете си. - Как “Трейс” стана корпорация? - Анализирахме опита на най-успешните големи корпорации в света и започнахме да прилагаме този модел. Дружеството е реално действаща корпорация, чийто мениджмънт на всички нива се извършва от подготвени хора и не зависи нито от моето лично присъствие в това управление, нито от нечие друго. Строителният бизнес, инфраструктурният бизнес е обречен да бъде голям бизнес няма как да е малък - това ми беше ясно още от първия ден на създаването на фирмата. Още когато правех PSI в Стара Загора, я правих като най-голямата в региона. В един момент обаче се оказа, че и тя вече не беше достатъчно голяма, за да е конкурентноспособна на базата на новите европейски изисквания и практики. Всъщност в момента, в който започнахме развитието на корпоративните практики, стана и ясно, че Стара Загора вече е малка за дружеството. И досега ми става мило, сгрява ме всеки път връщането в Стара Загора. Стара Загора е най-добрият град за живеене и за развитие на среден бизнес в България Проблемът е, че от комуникативна гледна точка не може да осигури нужните за една голяма фирма потоци. - Това ли е най-трудният момент в историята на фирмата - преминаването от нивото на средния бизнес към корпоративното? - Да, това е един от най-рисковите моменти. Не съм си задавал никога въпроса ще устои ли бизнесът ми, защото съм бил убеден, че е устойчив и стабилен. Но преминаването от една фаза в друга на бизнеса, е наистина крачка в бездната - другият бряг може и да го няма... Пропадаш и няма нищо. Затова и считам, че това наистина беше най-сериозната крачка, която направих. - Какви бяха антикризисните мерки на “Трейс”, че успя в миналата най-кризисна година да увеличи 7 пъти печалбата си? Спечели и търга за строителство на т.нар. жп магистрала... - Само една е мярката - устойчиво развитие. Държа на стабилното развитие, на поставена цел, която се следва. Ако тръгнеш към Шипка, но вместо това към Казанлък си кажеш, че там има по-интересни неща, пък и е по-лесно да спреш там, може и да ти е приятно в определен момент, но до върха няма да стигнеш. Бизнесът в България отчетливо се раздели на два вида, условно наречени къси пари и дълги пари Не съм се изкушавал никога от късите пари, макар че съм имал възможност да правя подобни инвестиции. Радвал съм се на успехи на колеги, но останах при дългите и не съжалявам. В един момент бизнесът на късите пари стана масов и това изигра лоша шега на мнозина. Кризата унищожи точно късите пари и тогава фирми като нашата бяха забелязани - едва тогава пролича нашата мощ, устойчивост, прозрачност и съответно за нас кризата се прояви в източния смисъл на думата - и като възможност. Срещу нас имаше много атаки, когато подадохме офертата за магистрала “Тракия”, и се наложи да даваме много обяснения и на правителството, и на Европа за това, че цената, която сме дали, е строго анализирана и реална. После се оказа, че тя всъщност не е най-ниската - гърците след нас бяха дали по-ниски цени, други колеги - също. За радост, успяхме да убедим всички, че не правим дъмпинг, а ще строим на реални цени и ето - вече 6 месеца го доказваме на практика, при това, запазвайки средната за Европа норма на печалба. Но да работим така за нас е възможно, именно защото сме изградили прецизна, действаща и устойчива система. - Колко работници имате и случва ли се при вас да закъсняват заплати? - В самата корпорация имаме около 2000 работници, но паралелно за нас работят още 150 фирми непрекъснато, което е общо поне около 5000 работници Закъсненията на заплатите са редки и никога за повече от месец. PSI имаше някои леки проблеми, но това са наистина инциденти и изключения. Даваме добри заплати и осигуряваме хората си открай време на точната сума в структурите из цялата страна. Плащаме всички данъци, а от следващата година всеки наш работник ще има и допълнителна здравна осигуровка която да му служи не само в България, но и навсякъде в Европа. Аз държа да работя със здрави, мотивирани и работоспособни хора, които могат и искат да реализират потенциала си. На този принцип е създаден и ръководният екип - приятно ни е не само да работим заедно, но и да поговорим, да се срещнем неформално, да се посмеем. Ако в една фирма няма подобна атмосфера, въпрос на време е тя да започне да губи най-добрите си кадри и съответно си отива. Но “Трейс” има дългосрочни задачи и път пред себе си. Живка КЕХАЙОВА