Сп. „Логистика” представя в най-новия си брой инж. Цветан Цонев

1 Май 2011

Добрият мениджър мотивира, а не администрира - Г-н Цонев, дълъг ли е пътят към един голям инфраструктурен обект? - Буквалният отговор на този въпрос, е „да”. Най-малкото, защото трябва да натрупаш достатъчно опит и квалификация, за да тръгнеш по него. Пътят към голям инфраструктурен обект е дълъг и се извървява с опит, с мениджърски възможности, ресурс – човешки и технически. Но всичко е относително. Една фирма може да извърви този път за 1 или 2 г., друга - за 10 или 15 г. Много зависи от това в какъв период се развива едно дружество. Ако сега например тръгваш, е по-трудно, защото конкуренцията е много сериозна и работата на пазара е много по-малко. В момента в надпреварата за инфраструктурни обекти се включиха и фирмите от високото строителство. - Чувства ли се Трейс Груп с едни гърди напред, заради големия си опит? - Трейс Груп винаги се е занимавала с инфраструктурно строителство. Формално тя е създадена през 2003 г., но пък едно от основните дружества, които влизат в групата е PSI - Стара Загора, е наследник на „Пътстройинженеринг”. Това дружество носи традициите и опита на старите пътни управления, създадени на базата на областните инженерства от 1938 г. А Закон за направата, поправката и поддръжката на окръжните пътища, съществува от 1883 г. Реално погледнато – опитът ни е твърде назад в историята. - Нека не отиваме толкова далече, а да спрем до масовата приватизация, когато сте наследили друг тип техника и начин на работа. Какво се промени от тогава? - Принципно машините, които участват в пътното строителство, преди 15 г. и сега са едни и същи. Например, трошен камък се разстила с грейдер. В последните години машините се различават предимно в нововъведенията, които предоставят по-голямо удобство на машиниста. Навлязоха електрониката и автоматиката, управлението е по-лесно. Да, техниката е от трето-четвърто поколение на известни фирми, но принципът на работа е същият. В инфраструктурното строителство вече се използват и видове материали, които не са новости за света, но в България сега навлизат. Например, модификатори на асфалтови смеси, нови видове добавки, нови начини на оразмеряване на конструкциите - стомано-бетонови, бетонови и т.н. Навлизат нови технологии, но трябва да има и ново отношение към пътните съоръжения. Вредно е да се мисли, че щом нещо се построи, то не трябва да се поддържа 20 години напред. Защото, когато не се изсичат храстите и не се коси тревата край пътя, се задържа влага и веднага започват разрушителни процеси. И ако един добре подържан път издържа до 30 г., то друг може да e за ремонт и след 5 г. при лошо поддържане, независимо, че в него са вложени висококачествени материали. - Кое е по-добре за една фирма – да изгражда или да поддържа пътища? - Разликата между двете дейности е съществена. При изграждането има интензивна работа за кратък период. Има старт и край на задачата. Прави се организацията, започва се и се завършва обектът, да речем, след 2 години. Тогава изпращаме екипите и машините на друг обект. Поддържането е друг тип работа, друг тип организация на хората, материалите и техниката. Ние не бягаме от нито една дейност – последният, спечелен от нас търг, е за поддържане на републиканската пътна мрежа на област София. - Търгове се печелят с добри цени. Всъщност какво се крие в понятието „добра цена” за един инфраструктурен обект? - Цената винаги трябва да е максимално премерена, защото все пак това е състезание и най-добрият печели. Всеки калкулира определени разходи, умения и възможности. Един изпълнител може да направи един продукт за 1 лв., на друг себестойността може да е 0.90 лв., а на трети - 1.20 лв. Това вече е въпрос на ноу-хау на фирмата. Дали цената е ниска или не на даден продукт или обект, доказателство за това е как се развива компанията и дали е извършила обектите, както е записано в договорите. Аз категорично смея да твърдя, че Трейс Груп няма незавършен обект през последните 10 г. Смятам, че се развиваме добре, щом ни остават пари за инвестиции. Пълният текст на интервюто можете да прочете в сп. „Логистика”, бр. 4, май 2011 г. или на www.logistika.bg.