Когато една държава не храни собствена армия, храни чужда

1 Март 2012

Когато една държава не храни собствена армия, храни чужда Интервю на инж. Цветан Цонев, главен изпълнителен директор на „Трейс Груп Холд“ АД за в. „Строителство. Градът” Какъв е ходът на лот 2 Стара Загора – Нова Загора на магистрала „Тракия“? Колко етапа за завършени, колко са сертифицирани, колко са разплатени? Вървим в рамките на графика и програмата. Трябва да завършим обекта до 9 юли 2012 г. Зимата продължи повече и не можахме да работим толкова активно, колкото се надявахме. Ще се наложи за месец-месец и половина да минем на двусменен и трисменен режим на работа, за да наваксаме. До този момент сме приключили 15 етапа, остава 16-ият, който е и най-големият и в него попадат всички довършителни работи. Той обхваща около 15-20% от стойността на договора, предвиденият срок е 180 дни. Разплащанията на серитифицираните етапи се извършва във възможно най-кратък срок. През какви трудности преминахте и какви уроци научихте от строителството на лот 2 от магистрала „Тракия“ през изминалата година? В проекта няма големи технически и инженерни изненади. Ако трябва да бъдем откровени, единствената изненада за нас са твърде високите цени на петролните продукти – битуми и горива, различни от предвидената. През октомври 2009 г., когато подготвяхме офертите за лот 2 на „Тракия“, битумът се продаваше за 720-740 лв. на тон. Нашите предвиждания бяха да стигнат най-много 850-900 лв. на тон битум. През декември 2011 г. цената беше 1050-1100 лв. на тон, за април се очаква 1200 лв. на тон. Ще припомня, че през 2006 г. барел петрол беше стигнал 130-140 долара. Сега такава цена още не е постигната. Таково рязко покачване на цените имаше преди 10-12 години. В договорите обаче не са предвидени инфлационни идекси, а това като бумеранг може а се върне върху възложителя. Защото при такова покачване на цената на битума някои фирми могат и да фалират. И големи фирми ги грози такава опасност, ако цената стане по 2-3 хиляди лева за тон, а дизелът – по 5 лева за литър. Процедура, направена по такъв начин, ще довете до фалит много фирми. Кой има полза от това? Нито възложителят, нито бизнесът, нито крайните ползватели. Животът ще продължи, но магистрала няма да има. Свършихте предсрочно пътния възел при Стара Загора, кръговото там се славеше с много си катастрофи.... Вложихме малко повече усилия там, открихме го на 5 октомври миналата година, разместихме целия график и на някои места позабавихме работата. Но го направихме, защото заради безопасността на движението. Истината за кръгово движение, което премахнахме с откриването на възела, е, че не се спазваха знаците. Когато глобите са солени, правилата се спазват. Какво е впечатлението ви от критериите за допустимост в тръжните процедури? Има търгове, на които те са изключително високи, а на други са безумно ниски. Срещал съм и куриози - кандидатът трябва да има 4.5-5 млн. лева оборот за изминалата година. Това какво ще рече, че не може да има повече ли? В многото случаи възложителят се опитва да направи добра процедура, отчитайки неудачите си от предходни процедури и попада в капана на крилатата фраза: Пътят към ада е послан с добри намерения. Първо, възложителят трябва да знае какво иска да постигне с една процедура. Второ, да има добри специалисти и административен капацитет, за да постигне това с разрешените от закона методи и начини. Трето, отчита се субективният фактор - работа на комисията, която прави оценка и съпоставяне на изискванията. Затова еднозначен отговор на този въпрос няма. Това, което е смущаващо за мен и което се надявам да не бъде практика, е твърде голямото вдигане на летвата в някои процедури, дотолкова, че да бъдат елиминирани българските фирми. Ако се обявяваше търг за нещо, в което българските фирми нямат опит, бих оправдал възложителя. Но ако българските компании са доказали, че се справят с такива проекти, със същата сложности и видове работа, и да не им дадеш шанс да се обединят и да участват заедно в тръжната процедура, това не е добро. По целия свят държавите провеждат политика на протекционизъм към собствените си фирми. Това е въпрос на достойнство, чест и национална гордост. Когато една държава не храни собствена армия, храни чужда. Най-често се говори за тръжните процедури. По-малко се говори и пише за това какво става в процеса на изпълнение, спазват ли се графици, срокове, качеството какво е. И ако нещо не върви, да се търси отговорност. Затова казвам, че една процедура е добра, ако проектът бъде завършен в срок и бюджет. Как се позиционират българските изпълнители спрямо чуждестранните конкуренти? Ако няма лобизъм спрямо едните и другите, аз твърдя, че в България няма чужда фирма, която може да биебългарските фирми. Никой не познава по-добре българската действителоност от родните фирми, както и никой не познава по-добре германската действителност от техните фирми. Но българските фирми трудно пробиват в Германия, защото пазарът е капсулиран за чужди компании. Но затова пък България е твърде отворена. От 10 години говорим за това, че не бива да се допуска чужди фирми да печелят търгове и после българските да им свършат работата на по-ниска цена, но това продължава да се случва. В тръжните документации обикновено пише ясно, че изпълнителят може да сключва договор за подизпълнение, само с фирмите, упоменати в тръжното предложение. Какви методики за оценка се прилагат? Има много различни методики. Масово се прилага най-ниската цена, но се правят и опити цената да влияе от 40 до 60%. Има други методики, в които се залага на технически предложения, но в хода на процедурата те се израждат. В някои процедури, когато не е избран можещият и опитен изпълнител, в процеса на изпълнение на договора става ясно, че не се работи добре, налага се да се правят много компромиси с изпълнителя, като благовидният мотив е: на всяка цена да се завърши обектът, за да не се изгубят европейски пари. На какви цени се сключват договорите? Ако има един кандидат, цените са високи. Има ли 40 – цените са ниски. Какви договорни условия се предлагат, адекватни ли са те? В много случаи договорите са прекалено рестриктивни към изпълнителя и ненужно толерантни към възложителя. Не може да има договор, в който права да има само възложителят. Когато един контракт е сключен по явно неизгодни условия за една от страните, той може да се смята за нищожен. Този тип договори се виждат във всички сфери. Но хората, които ги подготвят, издигат възложителя в култ, а на изпълнителя гледат като на роб. А това са два субекта, които са партньори в този процес. Какво е необходимо да се промени? Законите да се спазват от всички. Да се променями ние самите. Държавата да свърши държавната си работа и да контролира, да настоява за спазване на законите. Милена ВАСИЛЕВА