Управление по модела “Барса” ще вдигне страната, смята коментаторът на в. „24 часа” Aко не броим еуфорията от световната титла по футбол, днес картината в Испания е доста унила. Улиците на Мадрид вече не са изпълнени вечер както преди. Множество известни заведения намалиха работното си време или дори бяха закрити. Български имигранти масово се връщат в родината, загубили работата си заради спукването на строителния балон. Какво да се прави - криза. При това Испания е сред най-засегнатите страни, като по 20-процентното си ниво на безработица отстъпва в ЕС единствено на Латвия. Но поне в едно отношение Испания продължава да напредва. Това е пътната инфраструктура. Там строителството не спира, а отскоро на пъпа на Мадрид - площад "Пуерта дел Сол", вече има подземна жп гара. От 2-3 години насам в столицата не са строени гигантски молове, нито бизнес центрове. Но пък човек пристига с влак откъдето и да е в самия център на града. Испания би могла да се вдигне на крака, ако заработи по модела “Барселона”. Това е най-успешният футболен модел в Испания от няколко години насам. За разлика от "Реал" (Мадрид), където се пръскат луди пари за купуване на звезди на кило, а остават само с калъфки. Строителният балон в Испания удивително прилича на сегашното управление на "Реал". (С уговорката, че нямаме намерение да подценяваме величието на този клуб.) Случайно или не, новият стар президент на Белия балет е строителен предприемач - добре известният Флорентино Перес. В определен период в иберийската страна годишно се строяха повече жилища, отколкото във Франция, Великобритания и Германия, взети заедно. Всяка една от тези три държави има повече население от испанското. Но техните пенсионери плащаха щедро за дом в страна с по-мек климат. В крайна сметка обаче това се превърна в бумеранг, тъй като попречи на страната да модернизира своевременно своята икономика. Всичко се срина през 2008 г. с внезапния спад в търсенето на жилища. Сега нито да ги буташ, нито да ги продаваш на безценица. Вероятно така и ще си стоят поне няколко години като паметник на недалновидността и алчността за бърза и лесна печалба. "Реал" (Мадрид) върви по същия път. Миналото лято кралският клуб се изръси с 300 милиона евро, за да се сдобие със звезди като Кристиано Роналдо, Кака и други. Но бразилският бързак днес е бледа сянка на себе си, а португалецът е известен повече със своята прическа, отколкото с играта си. А обеднелите испанци не без основание се възмущават как може да се дават толкова пари за футболисти, вместо да се откриват нови работни места. Коренно различен е моделът "Барселона". Каталунците отглеждат собствени юноши и купуват само футболисти - както испански, така и чуждестранни, които биха паснали идеално на схемата им. По този начин някога в тима бе привлечен и неизвестният все още извън България Христо Стоичков. Не случайно старши треньорът на Испания Висенте дел Боске - макар и бивш играч и наставник на "Реал", заложи на гръбнак от "Барса". В испанския отбор имаше 7 играчи от този тим - Пике, Пуйол, Иниеста, Шави, Валдес (единствено той така и не игра), Бускетс и Педро. Да добавим и двамата бъдещи играчи на отбора Мата и Давид Вия. (Разбира се, няма как да не отдадем заслуженото и на "мадридистите" в тима като Касияс, Рамос и Шаби Алонсо.) Да не говорим, че и на финала на световното първенство си пролича ефектът от каталунския футболен модел. Бивши играчи на "Барса" са холандците Ван Бронкхорст и Ван Бомел, както и двамата помощник-треньори на "лалетата" - Коку и Франк де Бур. Така че, който и да беше станал световен шампион - а холандците го заслужаваха не по-малко от испанците - "Барса" все щеше да остави отпечатъка си. Пътната инфраструктура в Испания работи именно по този модел и затова е толкова успешна. В момента в страната се строят 10 хиляди километра нови железници и след няколко години всеки ще живее най-много на 20 км от гара. Вярно, заради кризата ще се забави пускането на високоскоростния влак Мадрид-Валенсия. Но с експрес разстоянието се изминава само за четири часа, така че може малко да се почака. Пуснат бе обаче влакът стрела Мадрид-Барселона и в резултат 700 км се изминават за не повече от 3 часа. Магистралите са друг основен приоритет, който никога не е бил пренебрегван. В момента общата им дължина в страната е 13 872 км (според последните данни, огласени през 2006 г.). За сравнение - през 1992 г. дължината е била 6 988 км. Това означава, че само за 14 години числото се е увеличило почти двойно! Красноречив е фактът, че за същия период общата дължина на пътищата в Испания (включително второ- и третокласните) се е увеличила "само" с 8000 километра - от 158 324 на 166 339. Само за 4 г. в мадридското метро са построени 80 нови станции! Нищо не би попречило на правителството на Хосе Луис Сапатеро да приложи модела "Барса" и в другите сфери. Още повече Сапатеро е първият в историята испански премиер, привърженик на "Барса". Целият коментар можете да прочетете тук – http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=543525